Юлисис Грант
(1822-1885)
- Юлисис Грант – снимка Уикипедия
Юлисис Симпсън Грант (Ulysses Simpson Grant, с рожденно име Hiram Ulysses Grant) е 18-ият президент на Съединените щати (1869-1877). Американски политик и военен деятел, пълководец и един от най-големите командири, забележителен стратег, генерал от армията на Съюза по време на Гражданската война в САЩ и следвоенния период. Печели множество важни битки и става командващ на армиите на Съюза, което е една от основните причини за спечелването на войната. Като президент обаче не е считан за достатъчно успешен. Неговата администрация остава известна с многобройните скандали и случаите на корупция.
Хирам Юлисис Грант е роден на 27 април 1822 в Пойнт Плезънт, Клермонт, Охайо, северно от Синсинати в бедно семейство с шотландски произход. Негови родители са родените в Пенсилвания Джеси Грант и Хана Симпсън. През есента на 1823 година семейството се премества в Браун, Охайо, където остава докато Юлисис навършва 17-годишна възраст. При избора му за бъдещо образование важна роля има неговия баща. Така след като спечелва стипендия Юлисис постъпва във Военната академия в Уест Пойнт. Кандидатурата му за стипендия обаче се оказва с погрешно написано име – Юлисис Симпсън Грант, а настояванията му да бъде коригирана нямат успех. Завършва академията през 1843 година, след което става офицер. През 1846-1848 взема участие в Мексикано-американската война при генералите Закари Тейлър и Уинфийлд Скот, в която два пъти получава отличия за храброст.
През август 1848 година Грант се жени за дъщерята на свой колега, Джулия Богс Дент. Раждат им се четири деца. През 1853 той е в Калифорния, но семейството му остава в Сейнт Луис, поради липса на достатъчно финансови средства. През юли 1854 година напуска армията и се посвещава на фермерството. По-късно става агент по недвижимото имущество. Премества в Илинойс и се включва в семейния бизнес за кожи (1860). Не е тайна голямата страст на Грант към спиртните напитки и пурите, от които е пушел огромни количества.
След избухването на Гражданската война Юлисис Грант става доброволец в 21 полк в Илинойс. През април 1861, след превземането на Форт Съмтър е издигнат в чин полковник, а през лятото става бригаден генерал, ръководещ доброволци. На следващата година той печели първата значима победа за Съюза, завладявайки Форт Хенри и Форт Донелсън в Тенеси. В началото на април същата година в Битката при Сило успява да обърне сериозно очертаващото се отстъпление в победа. През пролетта на 1863 година във военната кампания за превземането на укреплението при Вискбърг на река Мисисипи Грант създава много добър стратегически план за завладяването на града. Така събитието се превръща в една от най-забележителните военни операции. През февруари 1864 той е удостоен със званието генерал-лейтенант, а няколко седмици по-късно е назначен за командир на съюзническата армия.
Желанието на Грант да воюва и способността му да печели битки са основните негови качества, които го издигат в очите на президента Ейбрахъм Линкълн. Той го назначава за генерал-лейтенант, ново звание, одобрено от Конгреса с идеята да е специално за Грант. На 25 юли 1866 година Грант става командващ генерал на американската армия.
Като президент Юлисис Грант служи два мандата (1869-1877). Избран е без опозиция за представител на Републиканската партия на Републиканския национален конвент, проведен на 20 май 1868 година в Чикаго, Илинойс. От 1869 до 1871 година Грант подписва закони за избирателните права и предприема преследване и осъждане на лидерите на Клана. На 30 март 1870 година одобрява Петнадесетата поправка на Конституцията, гарантираща избирателното право на чернокожото мъжко население.
През 1874 година Грант е избран за втори мандат, който остава белязан с няколко скандала за корупция. Неговото президентство е изпълнено със скандали като например Инцидента Санборн, както и свързаните с главния прокурор Сайръс Скофилд. Друг голям скандал е т. нар. „Кръгът Уиски”, при който във федералния бюджет не влизат повече от три милиона долара от данъци. Наред с това е повдигнато обвинение срещу частния секретар на президента, че той е част от този корумпиран кръг, но не е подведен под отговорност, защото е под закрилата на президента. Започва разследване и срещу военния министър Уилям Белкнап, тъй като се установява, че е получавал подкупи.
Колкото се отнася до самия президент, той е имал славата на високоморален и честен човек и в действителност няма доказателства лично да е бил свързан със скандалите. Обвинението срещу него е свързано с факта, че след като е запознат с корупцията сред своите подчинени след обвинението им, не заема очакваната от обществото позиция и не реагира адекватно срещу нарушенията.
Въпреки своите недостатъци администрацията на Грант постига значими резултати, предимно в процеса по Възстановяването. Той поддържа тезата за настаняване на ограничен брой военни части в Юга, стреми се към спазването на правата на чернокожото население и е срещу насилието на Ку Клукс Клан. Доколкото се отнася до външната политика, най-голямото му постижение като президент е приемането на Договора от Вашингтон.
След като напуска Белия дом, Юлисис Грант предприема двугодишна обиколка на света и по време на своето пътешествие посещава редица страни. Завръщайки се, се установява в Ню Йорк и приема предложението на Марк Твен да публикува мемоарите си. През този период Грант и семейството му страдат от липса на финансови средства, тъй като през този период бившите президенти все още нямат право на пенсия. Една седмица след приключване на работата си по мемоарите, на 23 юли 1885 година, Юлисис С. Грант умира в Маунт Макгрегър, Ню Йорк.